Бъдещето на нанолекарствата

Нанолекарствата все повече се изследват от учените за различни приложения в медицината. Някои от тях са свързани с по-ефективното приемане и насочване на лекарството и персонализираната наномедицина, при която приеманото от пациента лекарство е специално формулирано по неговия генетичен профил.
 

Новите наноматериали

Новите наноматериали — например мицели на блокови кополимери, полимери, въглеродни нанотръбички, квантови точки и дендримери — имат да цел да помогнат за по-ефективното приемане или насочване на лекарствата.

Въглеродните нанотръбички представляват свързани в шестоъгълник въглеродни атоми, образуващи куха тръбичка. Те се проучват за приложения в лечението — предимно на рак, — но също така за разработката на нови диагностични средства и наносензори. Въглеродните нанотръбички могат да се използват за постигане на насочено приемане на лекарства.

Квантовите точки представляват полупроводникови нанокристали, съставени от неорганична сърцевина с метална обвивка. Те могат да се използват като носители на лекарства или флуоресцентни маркери за други носители на лекарства — например липозоми. Те могат да помогнат за съчетаването на молекулярна образна диагностика с лечение — например за разработката на терапевтични стратегии за рака.

Както при въглеродните нанотръбички, така и при квантовите точки, токсичността създава значителни опасения и изследователите търсят начини да направят тези материали по-малко токсични, преди да ги използват за медицински приложения.

Дендримерите представляват молекули със симетрична и силно разклонена дървовидна структура. Те имат диаметър между 1 и 10 нанометра и хидрофобна вътрешна кухина, която може да се запълни с хидрофобни молекули — например лекарства против рак. В сравнение с други носители на лекарства — например липозомите, — дендримерите са механично по-стабилни, но могат да пренасят по-малки количества от лекарството.
 

Тераностика и персонализирана наномедицина

Под персонализирана медицина се разбира терапевтичен подход, адаптиран специално към индивидуалните особености на пациента чрез техники от рода на молекулярното профилиране. В бъдеще нанотехнологиите могат да ни позволят да получаваме индивидуализирано лечение. Някои от новосъздадените нанолекарства включват многокомпонентни системи, наричани тераностични, които могат например да включват както терапевтични, така и диагностични молекули. Така получената наносистема ще позволи диагностика, приемане на лекарство и наблюдение на неговия ефект. Разработката на подобни системи може да помогне за постигането на целта за индивидуализиране на леченията на няколко заболявания.

Причината за все по-големия брой изследвания в областта на персонализираната наномедицина е, че определени заболявания като рака са изключително разнородни и досегашните лечения са ефективни единствено при определени пациенти и на определен стадий от заболяването. Приемането на тераностично средство от един пациент би могло да позволи наблюдение на това доколко положително реагира пациентът на нанолекарството, тъй като молекулите за образна диагностика позволяват ефектът от лекарството да се визуализира в реално време. По този начин дозирането и протоколите за лечението могат да се оптимизират и индивидуализират впоследствие.