Наноматериали

 

Какво представляват наноматериалите? Това са частици, които са толкова малки, че можем да ги видим единствено под микроскоп. А наноматериалите са навсякъде. Те се срещат в самата природа, носят се лесно от вятъра, като например полените и пясъка. Но освен това те присъстват все повече в ежедневието ни чрез потребителските стоки. Малкият им размер често означава, че освен това имат различни характеристики в сравнение със същото вещество в по-големи размери, което може да окаже влияние върху потенциалния риск.

Наноматериалите като цяло се считат за частици с размер от приблизително 1 до 100 нанометра (nm). В регулаторен контекст обаче, не само размерът е важен, но също и други аспекти, които трябва да бъдат определени преди даден материал да бъде считан за „наноматериал“.

 

 

 

В правен контекст Европейската комисия е предоставила препоръка относно начина за определяне на наноматериал на базата единствено на размера на съставните частици на даден материал, без оглед на опасността или риска. Това определение обхваща естествени, случайни или произведени материали и е в основата на прилагането на регулаторни разпоредби за тази група материали. Въпреки това, в някои законодателни области движещата сила на правните задължения, свързани с наноматериалите, е че те могат да имат различни свойства от тези на по-големите частици.

Наноматериали се произвеждат също и в природата, например в прахта или във вулканичната пепел. Те могат да се получат и неволно в резултат на човешка дейност (напр. изгорели газове, горящи свещи). А в продължение на много години някои наноматериали се произвеждат от промишлеността. С помощта на науката вече можем изкуствено да произвеждаме такива частици или материали чрез използване на инженеринг на атомно ниво (процеси „отдолу нагоре“).

 

Бързо разрастване

Поради техния размер наноматериалите могат да имат уникални химични, физични, електрически и механични свойства, които са по-ясно изразени в сравнение със същия материал без наноформи (често наричани насипни вещества). Тези свойства могат да ги направят особено подходящи за много приложения. Един и същ наноматериал може също така да има много наноформи въз основа на разлики в размера, формата на съставните частици, измененията на повърхността или обработките на повърхността.

Нанотехнологията се разраства бързо и огромен брой продукти за ежедневна употреба на европейския пазар съдържат наноматериали. Погледнете например разработването на по-добри и по-ефективни батерии, повърхностни покрития, антибактериално облекло, козметика и хранителни продукти.

Освен това наноматериалите предлагат значителни технически и търговски възможности. Нанотехнологията е идентифицирана от Европейската комисия като ключова технология, даваща възможност за радикални промени. Предвижда се, че експертният опит и ноу-хау в тази област ще играят съществена роля в бъдещия икономически растеж в ЕС.

Обаче бързото увеличаване на употребата на наноматериали, в комбинация с техните специфични свойства, повдига въпроси относно потенциалното им въздействие върху здравето и околната среда. Ясно е, че е необходима адекватна оценка и управление на потенциалните рискове, които тези нови материали могат да имат, и по-специално оценка на въздействието вследствие на изменението на повърхността на тези частици.