European Observatory for Nanomaterials

Наноматериалите се използват в бои и покрития например за подобряване на устойчивостта и за осигуряване на нови функции, напр. водоустойчивост/устойчивост на прах „лесни за почистване“, антимикробна устойчивост или устойчивост на надраскване. Понастоящем най-подходящите наноматериали за промишлеността за бои и покрития са титаниев диоксид и силициев диоксид в наномащаб. Нано титаниевият диоксид се използва в покрития основно заради неговото фотокаталитично действие, което води до самопочистващи се повърхности. Добавянето на синтетичен аморфен силициев диоксид може да подобри твърдостта, устойчивостта на износване, надраскване и на атмосферното влияние на боята. Освен това, предвид възможна бъдеща употреба в бои, в момента се изследват в наноразмер сребро, цинков оксид, алуминиев оксид, цериев диоксид, меден оксид и магнезиев оксид.

Мастилата и тонерите могат да съдържат наноматериали по различни причини. Самите пигменти може да съдържат наночастици, а размерът на пигментните частици да окаже въздействие върху получените чрез печат цветове. В пигментите, използвани като част от мастилено-струйния печат, може да са използвани наноматериали с цел да се избегне запушване на печатащите дюзи.

В областта на фармацевтичните продукти, наноматериалите се използват най-често като ексципиенти, т.е. вещества, които служат като носител или среда за лекарство, като самите те остават неактивни. Някои таблетки, супозитории и кремове съдържат наноматериали като синтетичен аморфен силициев диоксид, използван за регулиране на вискозитета и цялостта на активните съставки. В допълнение, от много години като антибактериални агенти се използват сребърни наночастици при превързване на рани.

Нанотехнологията играе важна роля и в козметичната промишленост. Наноматериали могат да бъдат открити в много козметични продукти, включително овлажнители, продукти за грижа за коса, грим и слънцезащитни кремове. Основните предимства на употребата на наночастици в продуктите за лична хигиена включват подобряване на стабилността на козметичните съставки (напр. витамини, ненаситени мастни киселини и антиоксиданти) чрез капсуловането им в наночастиците; ефективна защита на кожата от вредните ултравиолетови (UV) лъчи; естетически приятни продукти (напр. в минералните слънцезащитни кремове използването на по-малки частици от активен материал дава възможност те да бъдат нанасяни без да оставят забележим бял отпечатък); насочване на активна съставка към желаните клетки или орган, и осигуряване на контролирано освобождаване на активните съставки за удължен ефект, ноу-хау, използвано също при разработката на фармацевтични продукти.

Наноматериали като чист въглерод се използват за укрепване на каучука в автомобилните гуми и други изделия от каучук. Наноматериали като силициев диоксид могат също да се използват с това приложение. Това удължава срока на годност на автомобилните гуми и намалява разходите както за потребителите, така и за производителите на автомобилни гуми.

В някои електронни продукти, например компютърни екрани, са използвани нанотехнологии с цел намаляване на теглото им и консумацията на енергия. Нанотехнологиите могат да осигурят висока енергийна ефективност с по-високи скорости на работа. Те могат да се използват и за създаване на компютърни чипове и (помагат) за намаляване на размера на транзисторите, използвани в платките. Нанотехнологии се използват и за увеличаване на скоростта на компютрите и капацитета на твърдите дискове и преносимите хранилища на данни. Новите телевизионни екрани, използващи квантови точки — известни още като полупроводникови нанокристали — също се появяват на пазара.

Промишлеността на пластмасите също е област, в която нанотехнологиите са широко използвани. Разработката на нанокомпозити, т.е. подсилени полимери, използващи наноматериали, е едно от най-важните приложения в областта на (нови) материалите. Термопластмасите, подсилени чрез нанотехнология, могат да издържат на топлина, забавят горенето, осигуряват стабилност и могат да провеждат електричество. Титаниевият нитрид например е изключително твърд материал, използван в пластмаси като бутилки от полиетилен терефталат (PET) за подобряване на техните физични свойства и на ефективността на процесите за производство на PET.

Голяма част от често използваните в наши дни текстилни изделия съдържат наноматериали. Някои бебешки текстилни изделия могат да бъдат покрити с нано сребро, за да осигурят антибактериална защита. Нано титаниевият диоксид осигурява UV защита на плажното облекло. Много водоустойчиви планинарски якета и покривки — устойчиви на разливане на течности, са покрити с нано-синтетичен аморфен силициев диоксид. За да се подобри устойчивостта на абразия, текстилните изделия могат да бъдат покрити с нано-алуминиев оксид, въглеродни нанотръби или нано-синтетичен аморфен силициев диоксид.

Меките играчки най-често съдържат наноматериали, които имат антимикробни свойства — те помагат да се запазят чисти играчките и удължават трайността им. Детските бои също могат да съдържат наноматериали, тъй като те се използват в много пигменти.

При спортните продукти най-често използваният наноматериал са въглеродните нанотръби. Те са широко използвани за производството на по-леко и същевременно по-здраво оборудване, като тенис ракети, стикове за голф и велосипедни рамки.

В ЕС се одобряват все по-голям брой активни съставки в биоциди. Свеждането до наноразмери на някои съставки може в бъдеще да доведе до някои ползи от използването на тези продукти, въпреки че биоцидите, съдържащи наноматериали, може да изискват отделно одобрение и оценка на риска. Специфичният наноматериал, използван в биоцидите, трябва да е обозначен с думата „нано“ в списъка на съставките.

Нанотехнологията има приложение и в хранително-вкусовия сектор. Основните разработки до момента целят изменение на текстурата на хранителните компоненти, капсуловане на хранителни компоненти или добавки, разработване на нови вкусове, регулиране на освобождаването на вкусове, разработване на наносензори за проследяване и наблюдение на храните по време на транспортиране и съхранение, и/или увеличаване на биологичната наличност на хранителни компоненти.