Храна

Наноматериалите оказват все по-голямо влияние върху хранително-вкусовата промишленост. Научноизследователската и развойна дейност проучва потенциалните ползи и рискове от използването на наноматериали за промяна на свойствата на храната — например нейният вкус или форма. Предвид нарастващото използване на наноматериали във веригата на храните и фуражите, е важно да се познават свойствата и характеристиките на наноматериалите и да се установява дали пораждат потенциални опасения за здравето или околната среда.

В ЕС, Европейският орган за безопасността на храните (ЕОБХ) отговаря за оценката на риска от използването на наноматериали както при храните и фуражите, така и при материалите в контакт с храните. Целта е да се установи дали има рискове, които трябва да се вземат под внимание, преди употребата да бъде разрешена. Оценката се извършва от научните съвети на ЕОБХ, в които участват независими експерти от цяла Европа. В издаваното след това разрешително, за което решение се взема от държавите-членки и Европейската комисия, са посочени условията на употреба и всички изисквания за етикетирането при наноматериалите.

В ЕС вече има няколко регламента, разглеждащи конкретно употребата на наноматериали в хранително-вкусовата промишленост.

 

Нови храни

Съгласно правото на ЕС, новите храни са храни, които не са били консумирани в значителни количества в ЕС преди 15 май 1997 г., когато влиза в сила първият регламент относно новите храни. Новите храни могат да бъдат новосъздадени, иновативни храни, храни, произведени с нови технологии и производствени процеси, и храни, които традиционно са или са били консумирани извън ЕС. Храните, които съдържат или се състоят от специално създадени наноматериали, също се считат за нови храни. В регламента относно новите храни има отделно определение за „специално създаден наноматериал“, което се използва и в регламента за предоставянето на информация за храните на потребителите.

В Регламента относно новите храни са изложени задълженията, отнасящи се за специално създадените наноматериали — наноматериали, които са нарочно разработени, за да имат определени свойства, — включително изисквания за пускането на нови храни на пазара на ЕС — например предварително разрешение за материала от Европейската комисия. Една нова храна се одобрява за употреба в ЕС само ако не създава риск за общественото здраве, няма по-лоши хранителни качества като заместител на подобна храна и не е подвеждаща за потребителя.

 

Наноматериалите като добавки в храните

Регламентът относно добавките в храните съдържа списък на одобрените добавки, ензими и ароматизанти в храните. При промени в производствения процес или изходните суровини на вече одобрена добавка в храните, тя се счита за различна добавка и подлежи на нова оценка. Значителна разлика в изходните суровини е например промяна на размера на частиците, включително чрез използване на нанотехнологии.

 

Етикетиране на храни, съдържащи специално създадени наноматериали

Регламентът за предоставянето на информация за храните на потребителите (FIC) определя правилата за етикетирането на хранителните съставки с изисквания, които се отнасят за специално създадените наноматериали в хранителните продукти. Съгласно регламента, всички съставки, които представляват специално създадени наноматериали, трябва да бъдат ясно посочени в списъка на съставките. След наименованията на такива съставки трябва да бъде изписана думата „нано“ в скоби.

 

Наноматериалите в пластмасови материали в контакт с храните

Материалите в контакт с храните се използват широко във веригата на доставките на храните за превоз и предпазване на храните — срещаме ги например около сандвичите, които ядем, и млякото, което купуваме. Има няколко регламента, чиято цел е да гарантират, че в храните не се отделят вредни химикали — например общото законодателство по отношение на материалите в контакт с храните и Регламента относно материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни.

Регламентът относно материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни, разглежда предимно потенциалното отделяне на химикали от материали в контакт с храните, като и предотвратяването на използването на вредни химикали в такива материали. Той определя правила за състава на пластмасовите материали в контакт с храните и въвежда списък на Общността с веществата, разрешени за употреба при производството на пластмасови материали в контакт с храните. Регламентът също така поставя ограничения за употребата на тези вещества и въвежда правила за определяне на съответствието на пластмасовите материали и изделия.

При многослойни материали или изделия, дори пластмасовият слой, който не е в директен контакт с храната и е отделен от храната с функционална преграда, може да съдържа вещества в наноформа само ако наноформата е изрично разрешена.

 

Наноматериалите в активните и интелигентните материали в контакт с храните

Активните и интелигентните материали в контакт с храните удължават срока на годност, като поддържат или подобряват състоянието на опакованите храни чрез отделяне или абсорбиране на вещества в или от храните или окръжаващата среда. Такива материали можем да срещнем при опаковките на храните, приборите за хранене, съдовете и дъските за рязане.

Регламентът на ЕС относно активните и интелигентните материали и предмети, предназначени за контакт с храни, предвижда изготвянето на списък на Съюза с разрешени вещества, които могат да бъдат използвани в активните и интелигентни материали.