Наноматериалите са химични вещества

Частици с наномащаб могат да бъдат направени от много различни вещества като например въглерод, метали, метални оксиди, както и полимери. Трудно е да се определи точния брой на предлаганите към момента на пазара наноматериали, а преценката за това колко още могат да бъдат произведени в лабораторна среда е дори още по-голямо предизвикателство.

Съгласно REACH правното задължение на производители и вносители да регистрират и показват безопасна употреба важи също и за вещества с наноформи. От друга страна, само няколко регламента на ЕС имат изрични правни изисквания относно наноматериалите, като регламенти за козметика и за нови храни. Тъй като REACH няма изрични разпоредби относно наноматериалите, това е довело до едва няколко регистрации, съдържащи наноспецифична информация.

В същото време, липсата на конкретни разпоредби не възпрепятства проактивните дружества да докладват прозрачно наноформите на веществото, обхванато от регистрациите. Докладването на наноспецифична информация е възможно от 2010 г., когато беше въведено доброволно поле за отметка в IUCLID.

Можете да откриете повече информация относно тези вещества, когато е било използвано полето за отметка, или когато има други индикации за наноспецифична информация, като отидете на тази линк към уебсайта на ECHA за разпространение. 

Повече информация за регистрираните вещества, които съдържат наноматериали:

Регистрантите по REACH могат да изберат да предоставят информация за наноматериали на ECHA, като посочат наличието на наноматериална форма в състава на веществото, като посочат, че физическото състояние на веществото е наноматериал, или като предоставят конкретни изследвания на наноматериал в запис на изследване на крайна точка.

REACH е всеобхватен регламент за химикалите. Поради тази причина начинът, по който REACH определя химичните вещества е важен в много по-широк смисъл, тъй като неговите концепции се отразяват в други законодателства:

'Вещество: означава химичен елемент и неговите съединения в естествено състояние или получени чрез всеки производствен процес, включително всяка добавка, необходима за запазване на неговата стабилност, и всеки примес, извлечен от използвания процес, с изключение на всеки разтворител, който може да бъде отделен, без да се засяга стабилността на веществото или да се променя неговият състав'

Важно е да се отбележи, че много наноматериали се срещат в природата и поради тази причина не попадат в съществуващите законодателства за химикалите, отнасящи се до произведените вещества, например в REACH, освен ако са целенасочено химично изменени по някакъв начин. Други наноматериали се образуват като странични продукти, например от изгаряне на изкопаеми горива с използване напр. на дизелови двигатели. Такива частици обаче попадат в различни регламенти относно околната среда, като тези, предпазващи качеството на атмосферния въздух.

 

Има ли още много наноматериали?

Оценките на действителния брой на наноматериалите на пазара на ЕС варират.

Вероятно на пазара има повече вещества с наноформи от тези, регистрирани понастоящем съгласно REACH. Има редица причини за това, включително:

  • Регулаторна несигурност: въпреки, че терминът „вещество“ обхваща наноматериалите, също като регламента REACH, регламентът нито споменава изрично наноматериалите, нито предоставя изрични изисквания. Някои производители/вносители могат да интерпретират това като липса на задължение за предоставяне на наноспецифична информация в техните регистрационни досиета. Понастоящем Европейската комисия подготвя изменение на приложенията към REACH, за да направи изрични изискванията за наноформите на веществата.
  • Предизвикателства при измерванията: макар че наноматериалът е прост, измерването дали дадена форма на вещество е наноматериал често не е просто. То изисква прецизни, а понякога скъпи инструменти. Поради тази причина, при липсата на изрични правни изисквания за извършване на изпитването, производителите/вносителите могат да изберат да не го правят.
  • Малки количества: някои вещества с наноформи често могат да са на пазара в такива малки количества, че да не изискват регистрация по REACH. Крайният срок за регистриране на химикали в малки количества (1 — 100 тона на година) е 31 май 2018 г.

Причините за това броят на регистрираните вещества с наноформи да е нисък могат да бъдат много. Освен това е вероятно да има редица регистрирани вещества, които се произвеждат или са пуснати на пазара като наноматериали, за които дружествата са решили да не предоставят изрично наноспецифична информация в регистрационното досие.

Въпреки това, тъй като регулаторните въпроси са решени, се очаква наличната наноспецифична информация, събрана чрез прилагането на REACH, да се увеличи.