Ключов аспект на всяка оценка на риска от опасни вещества е оценката на тяхната експозиция. Това е така, защото въпреки че даден химикал може да създаде определени опасности за здравето, опасностите не се реализират, освен ако хората действително не са изложени на въздействието на химикала. Този принцип важи в еднаква степен за наноматериалите. Поради тази причина е от първостепенно значение да се разбере дали и как хората могат да бъдат изложени на въздействието на наноматериали в тяхното ежедневие, в това число на работа и вкъщи.

По своето естество наноматериалите имат склонност да залепват един към друг, за да образуват по-големи обекти, наречени агрегати и агломерати, които влияят върху начина, по който те взаимодействат напр. с белодробната тъкан.

Освен това в много от продуктите на пазара в момента, наноматериалите са включени в различни матрици, които влияят върху тяхната наличност за потребителя или околната среда.

Но могат ли наноматериалите да бъдат освободени от такива матрици, и колко лесно наноматериалите се „разлепват“ от по-големите агрегати и агломерати? Вече има обща рамка за определяне на освобождаването на наноматериали от прахове (ISO/TS 12025:2012).

В ход са допълнителни проучвания за разработка на нови инструменти, като персонални монитори, за измерване на експозицията на наночастици на работното място