Токсичност

Някои химикали могат да навредят на здравето ни. Обикновено колкото по-дълго даден химикал е на пазара и колкото по-широко се използва, толкова повече знаем за неговата токсичност. Но при наноматериалите това невинаги е така, тъй като употребата им в обществото нараства с бързи темпове. Важно е да проведем проучвания на наноматериалите, за да разберем дали са безопасни, и ако не са, да намерим начини да защитим здравето си.

Изследването на токсичността на даден химикал се извършва с помощта на валидирани протоколи за изпитване. При наноматериалите тези проучвания се фокусират главно върху следното:

Остри ефекти: проявяват се като дразнене или корозия на кожата или като дразнене на очите, носа или гърлото. Тези ефекти често се изследват чрез прилагане на тестов материал върху възстановени човешки тъкани или върху животни. Някои наноматериали могат да причинят по-вредни ефекти при поглъщане, вдишване или експозиция на кожата. Животозастрашаващите ефекти се изпитват главно върху животни, но изпитванията с клетъчни култури също могат да укажат за висока токсичност;
алергични ефекти: изследванията за сенсибилизация проверяват дали даден наноматериал може да предизвика алергични реакции, например при контакт с кожата. Някои от тези ефекти вече могат да бъдат изследвани с помощта на методи без използване на животни. Наноматериалите могат да причинят и респираторна сенсибилизация, например астма. В момента няма регулаторно приети методи за изпитване на животни за респираторна сенсибилизация. Затова се използват данни от хора, които имат такива симптоми, за да се потвърди, че даден химикал причинява този ефект;
ефекти върху определени органи: това са ефекти, които могат да повлияят на начина, по който даден орган функционира, или да причинят промени в структурата на тъканите на органите, в най-лошия случай водещи до рак. Ефектите могат да бъдат и локални, например белодробни ефекти след вдишване на наноматериал. За да се проявят най-вредните ефекти, обикновено е необходима повтаряща се експозиция в продължение на седмици или месеци. Токсичността за определени органи е проучена главно при плъхове;
мутагенни ефекти: мутациите представляват промени в генетичния материал на клетките или организмите. Проучванията, които изследват дали има вероятност даден наноматериал да причини мутации, често се извършват с помощта на клетъчни култури. Наноматериал с мутагенни ефекти в много случаи също може да причини рак;
репродуктивни ефекти: репродуктивните ефекти включват промени във фертилитета или нарушаване на развитието на плода. За жените това може да означава трудно забременяване, а за мъжете — промени в сперматозоидите. Все още се провеждат проучвания за репродуктивна токсичност и токсичност за развитието върху животни, понякога в продължение на повече от едно поколение.

В ЕС трябва да се оценят опасните свойства на наноматериалите и да се гарантира, че употребата им е безопасна.

Що се отнася до опасните наноматериали, могат да бъдат предприети няколко регулаторни мерки за защита на нашето здраве. Например те може да са предмет на хармонизирана класификация на опасностите в рамките на ЕС. Затова е необходимо информацията за опасността да бъде включена върху етикетите на продуктите, които ги съдържат.