Наноматериалите и човешкото здраве

Непрекъснато сме изложени на въздействието на редица химикали, включително наноматериали, например чрез въздуха, който дишаме, храната, която приемаме, дрехите, които носим, или спортната екипировка, която използваме. Поради широката им употреба в обществото и повишената експозиция на хората на тях, е важно да се разбере какви са потенциално вредните въздействия, които те биха могли да окажат върху нашето здраве.

Оценката на потенциалната опасност на наноматериалите за здравето се извършва посредством токсикологични проучвания, които се фокусират върху конкретен орган на тялото, напр. черния дроб, бъбрека или кръвта, и върху конкретен път на експозиция, напр. поглъщане, вдишване или абсорбция през кожата.

Например:

  • В проучванията за мутагенност се изследва способността на даден химикал да предизвиква промени в генетичния материал на клетката.
  • В проучванията за токсичност при вдишване се прави оценка на въздействието на намиращите се във въздуха наноматериали след попадането им в белите дробове.
  • В проучванията за репродуктивна токсичност се разглежда въздействието върху фертилитета и развитието на потомство.
  • В проучванията на кожата се взема под внимание въздействието на наноматериалите, абсорбирани през кожата.

Извършването на токсикологични проучвания с наноматериали е предизвикателство. Поради размерите и повърхността им те могат да имат ниска степен на абсорбция или ниска степен на разтворимост и техните свойства да са по-трудни за анализиране в сравнение с тези на другите химикали.

Една от основните цели при идентифицирането на опасност е установяването на зависимостта между дозата на дадено вещество и тежестта на неговото въздействие („зависимост доза-ефект“). С извършването на токсикологични проучвания може да се определи праг на дозата, под която се предполага, че няма да настъпи неблагоприятен ефект. Над този праг обаче потенциалните рискове е необходимо да се контролират и управляват, като се сведе до минимум нашата експозиция на тях.