Медицина

Таблетки лекарстваНаномедицина се нарича приложението на нанотехнологиите за лечението и диагностиката на заболявания. За какво могат да се използват, какви ползи носят и накъде ни водят постиженията в наномедицината?

Лекарствата се разработват и продават за профилактика, лечение или облекчаване на симптомите на определено заболяване или здравословен проблем. Те съдържат активно вещество, което лекува заболяването или облекчава неговите симптоми, и неактивни съставки, наричани ексципиенти, които помагат за осигуряването на необходимата форма, стабилност или носител на лекарството. Да вземем за пример популярното обезболяващо ибупрофен: ибупрофен е активното вещество, което инхибира ензим, участващ в синтеза на молекули, причиняващи болка от възпалителни процеси и висока температура, докато неактивни съставки като нишесте, лактоза или кварц могат да се използват за производството на таблетката.
 

Каква е разликата между нанолекарствата и традиционните лекарства?

Нанолекарствата представляват молекулни системи от няколко различни компонента — активното вещество и един или повече ексиципента или други материали, — произведени в наноразмери за оптимизиране на различни функции. Досега нанотехнологиите се използваха предимно за подобряване на физикохимичните свойства на активното вещество. Те могат например да се използват за подобряване на разтворимостта на веществото, но също така да му позволят да премине през имунната система и да остане достатъчно дълго в кръвта, за да изпълни своята функция. Много от кандидатстващите за одобрение лекарства, синтезирани всяка година от фармацевтичните дружества, имат слаба разтворимост във вода. На едно слабо разтворимо лекарство е необходимо дълго време да се разтвори в стомаха и това намалява неговия фармакологичен ефект при перорално приемане. Нанотехнологиите могат да предложат решение и на този род проблеми.

Нанотехнологиите могат да помогнат лекарството да се насочва точно към клетките или органите, където е най-необходимо. Наноматериали могат да се използват като носители на активни вещества, които иначе не могат да се използват поради тяхната висока токсичност — например някои лекарства против рак, — като се насочат единствено към определени области. Резултатът е възможност за разработване на по-малко токсични и по-силни лекарства.

Нанолекарствата се подлагат на същата щателна процедура за оценка на безопасността и разрешаване като всеки други фармацевтичен продукт в ЕС. Европейската агенция по лекарствата (EMA) дава съвети за процедурата за разрешаване и указания за разработването на лекарства в сферата на нанотехнологиите.