Наноматериали в слънцезащитни продукти
Как действат слънцезащитните кремове?
За да избегнем слънчево изгаряне, използваме слънцезащитни кремове, с които да предпазим кожата си от UV лъчи (UVB и UVA лъчи). Слънцезащитните филтри работят по два различни начина. Някои от тях са на минерална основа и използват наноформи на химикали, например титанов диоксид (TiO2) и цинков оксид (ZnO), за да отразяват UV лъчите от кожата. Минералните филтри са ефективни веднага след нанасянето им. Химическите слънцезащитни филтри съдържат вещества като оксибензон. Те трябва да се прилагат преди излагане на слънце, тъй като предпазват от слънчево изгаряне чрез абсорбиране на ултравиолетовите лъчи.
Концентрацията на UV филтрите, използвани в слънцезащитните кремове, зависи от желания слънцезащитен фактор (SPF). Нивата на концентрация се контролират и не трябва да надвишават 25 % от състава на крайния продукт за минерални филтри или 10 % за химически филтри.
Защо се използват наноматериали в слънцезащитните кремове?
Минералните UV филтри съдържат наночастици и осигуряват по-дълга защита, тъй като са по-стабилни в сравнение с химическите филтри. Смята се, че ZnO осигурява най-ефективната защита. Слънцезащитните кремове, съдържащи наночастици на ZnO и TiO2, позволяват не-бяло покритие, подобно на слънцезащитните кремове на химическа основа.
Безопасно ли е да се използват слънцезащитни кремове, които съдържат наночастици?
Научният комитет по безопасност на потребителите (НКБП) изрази загриженост относно безопасността на слънцезащитните продукти под формата на спрейове, които съдържат TiO2, тъй като се предполага, че причиняват рак при вдишване.
За да се защитят хората, всеки продукт, съдържащ TiO2 над определена граница, трябва да съдържа предупреждение върху етикета си, в което се посочва: „Внимание! При напръскване могат да се образуват опасни респираторни капчици. Да не се вдишва спрей или мъгла.“
Слънцезащитните кремове и околната среда
Въпреки че данните за въздействието върху околната среда са ограничени, химичните филтри, например оксибензон, се свързват с обезцветяването на коралите и се считат за вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система. Поради тези констатации, например в Хавай, използването им е ограничено като предпазна мярка.
Има само няколко проучвания на минералните филтри. Трудно е да се възпроизведат надеждни условия с всички променливи на околната среда, слънцезащитни компоненти и техните взаимодействия в лабораторни условия.
Вариациите на размера на частиците, формата или повърхностното покритие също могат да окажат влияние върху рисковия потенциал на продуктите. Въпреки че цинкът е основен хранителен елемент, той може да бъде токсичен във високи дози, особено за водните организми.
Както цинковият оксид, така и цинковият хлорид са с хармонизирана класификация, което означава, че са токсични за водните организми при концентрации под 10 милиграма на литър. За титановия диоксид понастоящем няма хармонизирана класификация, свързана с въздействието му върху околната среда.