Опаковки на храни

Днес една от основните области на използване на наноматериали в хранително-вкусовата промишленост е разработването на опаковки на храни. Освен осигуряването на по-леки и дълготрайни материали като пластмасовите опаковки и бутилки, наноматериалите могат да се използват и за предотвратяване на развалянето на храните.
 

Използване на наноматериали за съхраняване на храните и тяхното опазване от бактерии

Материалите за опаковките на храните обикновено се правят от пластмаси. Тяхната основна слабост е невъзможността да спират газове като кислорода и други малки молекули да проникват и достигат до храната. Добавянето на наноматериали — например наноглина, титанов нитрид или титанов диоксид — може да подобри свойствата на един материал, като го направи по-лек и по-здрав например. Освен това наноматериалите могат да предотвратят проникването в опаковката на газове и светлина, които могат да влошат качествата на храната, а също така могат да имат и антимикробно действие, което запазва храната прясна при по-продължително съхранение и я предпазва от вредните бактерии.
 

Разработват се нови, по-екологосъобразни материали за опаковането на храните

Целулозата е един от най-широко разпространените в природата материали, който може да се извлича от дървета и други растения. Изследователи са разработили биоразградими композитни мембрани от целулозни наночастици. Изследванията предполагат, че подобни филми на биологична основа могат да предотвратят проникването на вода в опаковката, да опазят прясната храна от вредни бактерии и евентуално да удължат срока на годност на продукта. Това означава, че биофилмите могат да имат приложения в опаковките на храните за намаляване на отпадъците и пренасяните чрез храните заболявания, въпреки че тяхната потенциална токсичност още не е напълно проучена.

Изследователи разработват също така „интелигентни“ опаковки, които използват сензори с наноразмери за следене на състоянието на храната. Разработени са най-различни детектори, използващи наночастици, за откриване на замърсители в храната. Когато замърсител влезе в контакт с наночастиците, протича реакция между наноматериала и замърсителя, която дава визуално предупреждение, че храната се е развалила. Тези наносензори могат да се използват от доставчиците, за да съобщават на потребителите състоянието на храната.
 

Проникване на наноматериали в храната

Рискът за потребителите от използването на нанотехнологиите в опаковките на храните е свързан с възможността от проникване на наноматериалите в храната. Към момента данните за проникването са много ограничени, но засега наличните данни показват много ниски нива на проникване. Много от приложенията на нанотехнологиите все още се изследват, но някои вече са разрешени на пазара от държавите-членки и Европейската комисия — например титановият нитрид в бутилките от полиетилен терефталат (PET). Използваните в опаковките на храни наноматериали в Европа трябва да бъдат оценени от Европейския орган за безопасността на храните (ЕОБХ), преди да бъдат разрешени. Титановият нитрид с наноразмери е сред малкото одобрени наноматериали — той се използва като добавка в пластмасовите бутилки.

Categories Display