Наноматериалите в нашата храна

В храната, която ядем, може да има наноматериали. Те могат да се използват за подобряване на хранителните качества на храната или за намаляване на количествата добавки — например захар, сол, ароматизанти и оцветители, — използвани в даден продукт.

Някои наноматериали се използват от десетки години като добавки в храната. Два примера за такива са титановият диоксид, познат най-вече с неговия код на добавка към храната E171, и синтетичният аморфен кварц (SAS) или E551. SAS се използва като избистрящо средство за отстраняване на суспендираните в течността твърди частици в напитките и също така за предотвратяване на образуването на бучки в прахообразните храни. Когато се използва за такива приложения, като резултат от производствения процес, малка част от частиците SAS и титанов диоксид, съдържащи се в хранителните продукти, ще бъде с наноразмери.

Една от разработваните в момента области е употребата на наноматериали за подобряване на приемането на хранителни съставки и други вещества като витамините и мастните киселини омега-3 в добавките. Наноматериалите могат да помогнат също така веществата, които не са разтворими във вода, да се разпръснат самостоятелно.

Въпреки множеството интересни приложения, съществуват потенциални опасения за безопасността на потребителите. За предпазването на потребителите е въведена строга нормативна рамка, изискваща използването на наноматериали в храните да се одобрява от регулаторните органи, преди да бъдат пуснати в търговска употреба, и потенциалните рискове от тях да бъдат щателно оценявани.