В ЕС наноматериалите са обхванати от същата строга регулаторна рамка, която гарантира безопасната употреба на всички химикали и смеси, т.е. регламентите REACH и CLP. Това означава, че опасните свойства на наноформите на вещества ще трябва да бъдат оценени, а тяхната безопасна употреба — гарантирана. Също така има специфични разпоредби за наноматериали в специфично за даден сектор законодателство, като законодателството относно храните, биоцидите и козметиката.

За да се определи терминът наноматериали, Европейската комисия издаде препоръка на базата единствено на размера на съставните частици на даден материал, без оглед на опасността или риска. Това определение обхваща естествени, случайни или произведени материали и е в основата на прилагането на регулаторни разпоредби за тази група материали. Въпреки това, в някои законодателни области движещата сила на правните задължения, свързани с наноматериалите, е че те могат да имат различни свойства от тези на по-големи частици.

За да бъдат законно произведени или внесени в ЕС, всички вещества, попадащи в обхвата на REACH, трябва да бъдат регистрирани. В зависимост от пуснатото на пазара количество, производителите и/или вносителите трябва да подадат, като част от тяхната регистрация, информация както за въздействията върху човешкото здраве и околната среда, така и за опасните наноформи — като оценка на експозицията по време на жизнения цикъл.

Същите задължения се отнасят и до наноматериалите. Когато дадени вещества имат опасни свойства, Регламентът за класифициране, етикетиране и опаковане (CLP) изисква те да бъдат съобщени на ECHA и да бъдат етикетирани и опаковани по такъв начин, че веществата да могат да бъдат използвани безопасно.

За да бъдат прозрачни в своята регистрация по REACH, дружествата трябва ясно да посочат как е разгледана безопасността на наноматериалите, включително какви мерки са необходими за адекватно контролиране на потенциалния риск. Ръководствата на ECHA осигуряват допълнително съдействие на дружествата за начина на идентифициране и докладване на свойствата на техните наноформи.

В допълнение към REACH и CLP в ЕС има също и специфично за сектора законодателство за конкретни групи продукти. Те обхващат например биоцидите, продуктите за растителна защита, козметиката, фармацевтичните продукти, играчките, храните и електронните стоки.

Законодателството за защита на околната среда, работниците и потребителите в ЕС обикновено се прилага чрез директиви. Ако наноматериалите водят до риск за околната среда, работниците или потребителите, то общите правила, установени в законодателството, важат по същия начин за наноматериалите, както за всяка друга форма на дадено вещество. Примери за директиви са Рамковата директива за водите, Директивата относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа, и Директивата относно безопасността на детските играчки.